В римско време съдиите биха попитали: cui bono - кой има полза? На въпроса за хаотичната външна политика на Доналд Тръмп, отговорът буди безпокойство. Най-големият победител от доктрината му „Америка на първо място“ е Русия, а не САЩ. Самият критерий на Тръмп дава лоши резултати. Трудно е да се прецени дали той е направил Америка отново велика. Но определено му липсват конкретни цели, пише Едуард Лус за Financial Times.
Търговският дефицит на Америка с Китай миналата година беше с една пета по-голям, отколкото през последната година на Барак Обама. Дефицитът в търговията със света през миналата година беше със 148 млрд. долара по-голям от този за 2016 г. Междувременно разходите за отбрана на Германия са напът да спаднат, докато делът на Америка в бюджета на НАТО е непроменен на ниво от 69%.
Такива резултати не дават много основания за хвалба. Същото се отнася и за дипломатическите пробиви, които Тръмп се опитва да осъществи. Най-големите са ядрена сделка със Северна Корея на Ким Чен Ун, ново иранско споразумение, което да замести постигнатото от Обама, и „сделката на века“ между Израел и палестинците. Всеки от тях е в застой.
Северна Корея заяви, че ще възобнови ракетните изпитания с далечен обсег на действие, ако САЩ не отменят санкциите срещу Пхенян до края на годината. Тръмп ще бъде силно притиснат да се изправи срещу диктатор, с когото си размени „любовни писма”. Иран не показва признаци да се поддава на американските санкции. Президентът Хасан Рухани отхвърли опитите за уреждане на среща. По същия начин първите усилия за предизвикване на регионален интерес към арабско-израелска сделка пропаднаха в Бахрейн тази година.
По оценките на Тръмп - и както той декларира пред Общото събрание на ООН - неговото президентство е най-успешното в историята на САЩ. Това със сигурност е вярно от гледна точка на Русия. Двете текущи кризи на Тръмп - последиците от изтеглянето на американските войски от Сирия и процедурата по импийчмънт срещу него - са подарък за Москва.
Трудно е да си представим по-добър пиар ефект за Владимир Путин от внезапното изтегляне на Америка от Северна Сирия. Руските телевизионни камери се фокусираха върху знаците за "авариен изход" и недоядената храна в евакуираните американски бази. Кюрдите, най-лоялният регионален съюзник на Америка, бързо прехвърлиха предаността си към Русия. Башар Асад вече може да бетонира контрола си над Сирия, докато Турция се приближава към Русия (и по-близо до напускането на НАТО). В шахматни термини Тръмп току-що отстъпи на Путин офицер. Кюрдите са просто пешки.
Битката на Тръмп срещу импийчмънта е просто политическа криза в САЩ, но е екзистенциална за Украйна. Бившата съветска република не е първата мисъл във Вашингтон, но е на челно място в руските умове. Седмица след избухването на "Украйнагейт" украинският президент Володимир Зеленски отстъпи пред провеждането на избори в Донбас, източният регион на страната, който гъмжи от руски прокси сили. Досега Украйна се съпротивляваше на този ход, като твърдеше, че не може да има свободни избори без изтегляне на Русия. Отстъплението опетни тъкмо започналото президентство на Зеленски и навреди на шансовете на Украйна да съществува независимо. И все пак Тръмп остави Киев без особен избор. Украйна граничи с Русия. Тя може да се противопостави само с помощта на Америка. В руските очи Украйна е далеч по-голяма шахматна фигура от Сирия.
И двете събития се състояха през последните седмици. Като цяло президентството на Тръмп е колосален напредък за Русия. През август той каза, че Москва трябва да бъде приета отново в Г-7. Русия беше изгонена през 2014 г., след като анексира Крим. Най-ценната печалба от анексията е стратегическа, а не географска.
При Тръмп САЩ изглежда като голяма сила, която вече не претендира за изключителност. Както Уилям Бърнс, бивш високопоставен американски дипломат и ръководител на фондацията Карнеги, написа наскоро: „Тръмп потвърди отколешното убеждение на Путин - споделяно от автократите по целия свят - че американците са си користолюбиви и погълнати от себе си, като само лицемерничат. Тръмп просто престана да се преструва.
Много американци са убедени, че Путин държи компромат срещу Тръмп. Това е възможно. То дава обяснение за неамериканската външна политика на президента. Това е и най-успокояващата теория. Алтернативата е безсънието. Вместо да претърпи отклонение, което може да бъде коригирано с отстраняването на Тръмп, Америка се превръща в нормална голяма сила. Което и обяснение да е вярно, Русия с радост се възползва.
09:24 | 12.09.22 г.